Феята на зъбките

  Една нощ, когато звездите блестяха като малки диаманти по небето,

в стаята на Мими всичко беше тихо. Само малката нощна лампа светеше като топло жълто слънце.

Под възглавницата й се криеше първото й паднало зъбче – толкова бяло и гладко, че приличаше на снежинка.

Мими беше чула, че когато на детето му падне зъбче и го сложи под възглавницата, феята на зъбките – Лилия идва през нощта.

Но никой не я беше виждал… досега. Изведнъж прозорецът леко проблесна, а от въздуха се разнесе аромат на мед и ванилия.

Една искряща светлинка се спусна към леглото и се превърна във феята Лилия — с красива сребърна рокля, вълшебна чантичка и крила,

които сияеха с всички цветове на дъгата.

Тя носеше малка чантичка от лунен прашец, в която събираше зъбките на децата от целия свят.

Лилия се усмихна и прошепна:

— Здравей, Мими. Твоето зъбче е чисто и здраво —

това значи, че си се грижила добре за усмивката си.

Затова имам нещо специално за теб.

Тя докосна възглавницата с вълшебната си пръчица, и там се появи монета , блестяща като звездичка,

и малко пликче със златен прашец — „прах за смелост“, както тя го нарече.

— Когато ти падне следващото зъбче,

не се страхувай, а си спомни за мен. Аз ще дойда пак.

И помни — всяко ново зъбче е стъпка към твоята красива, голяма усмивка!

С тези думи феята се превърна отново в светлинка и отлетя през прозореца.

А Мими, дори без да се събуди напълно, се усмихна насън и промълви:

— Благодаря ти, Лилия .

Оттогава, всяка вечер, когато Мими си мие зъбките, светлинката на феята сякаш проблясва в огледалото

— знак, че  феята Лилия още я пази.